След като имам хляб и вода,ще поискам хубава поезия.Чрез нея дишам въздуха на Пирин,дори когато съм в града.Ето един син сапфир на Лилиев:
 
Съмна в сънните градини!
Всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.
 
Сякаш съм на Вихрен,рано сутрин, и гледам росен еделвайс на белия мраморен фон,под кристално синьо небе. 
 
Ето още още един шедьовър:на Лилиев:
Небето е безумно синьо,
Полето празни4чно звъни-
там моята душа ще мине
към неизвестни далнини.
  



И в последния си час ,на ръба на времето,./

ще     литнабез страх,към небето,  не защото вярвам в  Рая,а    защото го    нос я в себе си,построен от Думите-атоми,подредени в рими.

"И в последния си час ,на ръба на времето,./

ще литнабез страх,към небето, не защото вярвам в Рая,а защото го нос я в себе си,построен от Думите-атоми,подредени в рими."
Браво! Разпознах безпогрешно собственото си виждане по въпроса!