Гледах вчера как едно дете гони гълъби в парка.Тичаше да ги хване ,но те все отлитаха през ръцете му.Дълго време детето тича след гълъбите,накрая се умори ,спъна се и падна.
 И си помислих- иние така гоним щастието до примала,а то все бяга и бяга пред нас.Няма да го стигнем,докато не си дадем сметка,че и сега сме щастливи,дори само за това,че сме здрави.Щастливи сме с това,което имаме,ако по-малко мислим за това,което нямаме.А иначе:"Който гони щастието,намира нещастието"-Дънов